Моите думи не променят твоето мнение,а твоето мнение не променя моето решение!

Не всичко е пари-приятели....

http://blog.koketna.com/?p=7760


Едно време любовта движеше света. Морално – поизкривеното ни общество перефразира максимата. Днес движещата сила са финикийските знаци, т.е. парите. Можем да си купим всичко материално: скъпи дрехи, бижута, коли, имоти. Можем да си купим дори привидно уважение, секс, незабравими изживявания. Но на всичко ли можем да сложим етикетче с цена? И дали някой би ни продал дадената стока само за купчинка метални монети или нашарени хартийки? – Разберете какво НЕ се купува с пари:

Здравето:

Колкото и да се пазим от простудата – да се обличаме топло през зимата и съобразително в летните горещини, колкото и да се храним здравословно – далеч от въз – калоричните храни и да следим нивото на холестерола си, пак не можем да се застраховаме. И да мием ръцете си след пътуване в градския транспорт или след контакт с животно, и да не сме пушачи, и да не близваме алкохол: бактериите и вредите с навсякъде. В слънчевите лъчи, във въздуха и водата, в технологичните джаджи в домовете ни. Лекарствата можем да купим, но не всяка болест има лек, не и материален такъв за душата ни например. Когато сме “болни от любов”, не парите са тези които ще ни излекуват, а самото изживяно чувство.

Любовта:

Като заговорихме за любовта, ето и един въпрос към теб: Мислиш ли, че тя може да се купи с пари? Това е

Приятелство с пари не се купува

доста коментиран напоследък проблем в бита ни и не тук е мястото да го доразвием. Очаквайте такава наша статия в най – близко бъдеще. Но да изложим фактите все пак. Секс за пари може да се купи, дори в някои страни това си е един напълно легален бизнес. Но очарованието на любовната треска може ли да се заплати? Илюзорно и само в представите ни – може би. Но какво чувства сърцето е съвсем отделен въпрос. Чувството да обичаш и в същото време да бъдеш обичан не би могло да се купи с пари – с уважение, вярност, преданост и мили жестове и думи да, но с пари – в никакъв случай.

Приятелството:

Богатите хора страдат от липса на истинско такова. Дори да са в шумни компании и обгърнати от въз много внимание, въпросът: “Този ми е приятел заради парите или заради мен самия?” винаги ще бъде в съзнанието на един богат човек. Около заможните (ако мога да се изразя така) винаги блуждаят много хора с различни цели и дори един прост въпрос от сорта на “Как си?” се пречупва през призмата на алчността в “Как си (финансово)?”, а не в “Как си (физически или емоционално)?” Истинско приятелство с пари не се купува, за него не е важно да вложиш средства, а емоции – да помагаш, уважаваш, разбираш и подкрепяш близкия си човек.

Докато четяхте замислихте ли се върху това, че тези три изброени неща са много банални и все пак най – важни в живота на един човек? Без здраве, любов и приятелства никой не може. Без скъпата кола и марковия часовник все ще издържим някак си, нали? Но без екзистенциалните ни потребности – надали.

http://blog.koketna.com/?p=7760

Welcome To The Jungle

Щастие трудно, но пак ще намеря. В спомени стари животът ще спи. Утре денят ще е по-хубав... но вчера беше и ти!

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!



До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!



Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав...
но вчера

беше и ти!
/нета/

Прегърни ме – до болка, прегърни ме – до рана, прегърни – без да мислиш за край!

Как ухаеш на… истина!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си – ще страдам -
като всеки обичащ човек!

Как ухаеш на истина!
В мен убиваш лъжите
и след – миг ще ухая на теб.
Аромата ще плиснем
на света във очите -
да ухае и в идния век.

Любовта ще ни води,
ще се вдишваме двама,
ще живеем във нашия рай.
Прегърни ме – до болка
прегърни ме – до рана,
прегърни – без да мислиш за край!

автор Венцислав Йорданов

България...!!!

I like music

Никога не се сливай с тълпата-бъди себе си... ...Аз не завися от ТЕБ...и ТИ не зависиш от мен...Различни-но, ХОРА....Запази човешкото и искреното- по

Никога не се сливай с тълпата-бъди себе си...
...Аз не завися от ТЕБ...и ТИ не зависиш от мен...Различни-но, ХОРА....Запази човешкото и искреното- по детски в душата си....
/R.D/

Този свят е нежен за двама, този свят е тесен за сам. Верността е солта на живота, подлостта е черния срам.

Иля Велчев

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

.Девизите на зодиите

.Девизите на зодиите Овен (21.03 – 20.04) – Той е буен, своенравен, нападателен, голям инат
Мото на живота му: „Ще постигна всичко, което поискам, без значение по какъв начин.“
Девиз: “Няма нищо друго, освен целта.“

Телец (21.04 – 20.05) – Той е естет, практик, романтик.
Мото на живота му: „Хармонията е в мен и навсякъде около мен.“
Девиз: “Живея, за да се наслаждавам.“

Близнаци (21.05 – 21.06) – Той е непостоянен, променлив, многолик.
Мото на живота му: „Знам как да живея живота си.“
Девиз: “Животът е приключение.“

Рак (22.06 – 22.07) – Той е сдържан, интуитивен и сантиментален.
Мото на живота му: „Може и да простя, но няма да забравя.“
Девиз: “Не ме интересува дали хората ме разбират.“

Лъв (23.07 – 23.08) – Той е властен, великодушен, горд.
Мото на живота му: „Обичам лукса и затова живея в него.“
Девиз: “За мен върхът, за другите – другото.“

Дева (24.08 – 23.09) – Тя е реалист, перфекционалист и критик.
Мото на живота му: „Трябва да изживея живота си пълноценно и смислено.“
Девиз: “Аз мога.“



Везни (24.09. – 23.10) – Те са прилежни, справедливи, талантливи.
Мото на живота му: „Само нещата, които си преживял, ще можеш да проумееш..“
Девиз: “Красотата ще спаси света.“

Скорпион (24.10 – 22.11) – Той е страстен, индивидуалист, гъвкав.
Мото на живота му: „Разбирам нещата и постигам успехите си с разум.“
Девиз: “Нищо човешко не ми е чуждо.“

Стрелец (23.11 – 21.12) – Той е дълновиден, експресивен, открит.
Мото на живота му: „Напред! Животът е сражение.“
Девиз: “Светът принадлежи на смелите.“

Козирог (22.12 – 20.01) – Той е честолюбив, честен, остроумен.
Мото на живота му: „За да се изкачиш нависоко, трябва да си сгънеш крилете.“
Девиз: “Ако ще падаш – падай пръв!“

Водолей (21.01 – 19.02) - Той е свободолюбив, интелектуален търсещ.
Мотото на живота му: „Човек е свободен толкова, колкото сам си позволи.“
Девиз: „Аз съм мярката на нещата.“

Риби (20.02 -20.03) – Те са чувствителни, състрадателни, меки, но понякога много сръдливи.
Мотото на живота му: „Всеки трябва да получи заслуженото.“
Девиз: „Заедно можем повече.“
http://www.zodiite.net/%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5/

САМОТА

Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си!
И златистият хоризонт пред погледа ù изглеждаше тъжен, като нейните очи. Далечно-объркана, строеше стени пред себе си! Отново.
За пореден път бягаше от болката, като съзнателно поставяше тези прегради.
От страх… Този непреодолим страх, вродил се в съзнанието ù, каращ я да върши недообмислени неща, да прави грешки, да се отдалечава от всичко…
Уплашена! Това бе думата. Чувстваше се като дете, което отчаяно се опитва
да се защити, а това никак не бе присъщо за нея.
Но имаше ли значение? Вече бе променена! За кой ли път?!
Смразяващ студ! Това усещаше в душата си.
Сякаш там никога не е изгрявало слънце, за да стопли пустотата ù от чувства. Сякаш там започваше нов ледников период и всичко оставаше заровено под
дълбоките преспи сняг.
Болезнена любов таеше дълбоко в сърцето си. Толкова голяма, обземаща я любов, загнездена в раните ù, че ако имаше кой да я поиска, би се изгубил в нея.
Полъх на вятър. Ден от онези, в които небето бе потънало в мрак… или поне така го виждаше тя. Смесица от чувства живееха в нея. Ту хубави, ту лоши. Ставаше, вървеше, заспиваше с тях. Времето просто идваше и си отиваше пред очите ù.
Тези тъжни, дълбоки, влюбени очи, копнеещи за нежност, любов и топлина. Криейки огромен страх, излъчващи само студ.
Самота! Помисли си тя. Прошепна думата и простена тихо едва.
Самота сърцето ù бе свила.
Страдаше с усмивка на уста!


Автор: Лилия Христова Под всяка твърда черупка се крие човек,който иска да бъде обичан

Google+ иска да унищожи Facebook! Ще успее ли?

Google+ иска да унищожи Facebook! Ще успее ли?


Най-новата социална мрежа Google+ има смелата мечта да съсипе гиганта Facebook
Интернет потребители твърдят, че Google+ е копие на Facebook, но идеята на новата социална мрежа е доста по-добра. В проекта на световната търсачка няма да намерите нещо, което да ви подразни. Проблемът с личните данни е решен изцяло, докато Facebook все още изпитва трудности в този аспект.
Google+ предоставя на своите фенове четири функции – снимки, новини, място за разговори и определени кръгове от хора. Както във Facebook, и тук имате възможност да пускате линкове, да споделяте снимки… Ако вече имате албуми в Picasa, можете да качвате снимки от там.
Голямо впечатление правят приятелските кръгове. Имате възможност да споделяте информация с определен кръг и да пропуснете друг кръг.
Предимството на Google+ е, че новините и постовете се обновяват изключително бързо и се появяват горе в дясно в отделна лента.
Друг плюс на новата социална мрежа е, че мобилното приложение е на невероятно добро ниво. Докато Facebook е бавен и тромав, Google+ е доста по-бърз.
Интернет потребители предричат голям успех на рожбата на световната търсачка и казват, че Facebook вече умира. Има голяма вероятност Google+ да унищожи проекта на Марк Цукърбърг. Ще успее ли?
http://pravda.bg/google-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B8-facebook-%D1%89%D0%B5-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B5-%D0%BB%D0%B8/

Ако добавиш малко черно към който-и-да-е цвят,от това цветът става по-силен, красив и богат. Ако добавиш към черното точно толкова цвят,цветът си....

Ако добавиш малко черно към който-и-да-е цвят,от това цветът става по-силен, красив и богат. Ако добавиш към черното точно толкова цвят,цветът си отива завинаги от пъстротата на този свят.

Струва ми се,че това е най-лошото:когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач,а поради липса на слушател,който да те разбере!

Струва ми се, че това е най-лошото: когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на
слушател, който да те разбере- "Особени сезони ", Стивън Кинг

Красота-релакс-живот

Природа...красота...спокойствие...

Моята градина.../една част/

Опита се да ме отрови, но отрови само душата ми…

Животът се изниза неусетно. Така и не разбрах кога станах на 59 г. Изгледах три деца, изучих ги, направих ги добри и борбени личности. Ако не беше църквата, сама не знам дали щях да съм жива. Имала съм да патя. Нося си кръста от друг живот, в който явно много съм съгрешила. Децата ми избягаха в други градове, а едната ми дъщеря дори избяга и по-далече – отиде в Англия. Искаха да отидат по-далеч от баща си. Разбирам ги, но сърцето ми страда и ги мисли всеки ден. Понякога имам чувството, че всичко е нереално. Живея с мъжа ми в един апартамент, всеки в неговата си стая, не си говорим от години. Не сме разведени с разведените, не сме и семейство със семейните. Нямам право на щастие. Не и в този живот. Не мога дори да си сготвя, не ползвам хладилника и кухнята. Той се опита да ме отрови, въпреки че никой не вярва. Сложи ми нещо в яденето и почти не се отрових. За мой късмет живея до Окръжна болница и веднага реагирах, след като започнах да повръщам. Още тогава трябваше да се разведа, но не би. Цял живот съм била хулена, мразена, бита и обиждана от мъж, който мисли, че е винаги е прав. Подари златните ми бижута на любовницата си, а инсценира, че са ги откраднали. Даваше си парите по нея и децата си, а забравяше за своите. Аз съм учителка и заплата ми винаги е била малка. Преподавах на умствено изостанали деца. Живеехме бедно, но в центъра на Варна. Около нас все богаташи – с коли, с възможности, а ние винаги с неплатени сметки. Заради този апартамент съм тук, няма да му го оставя. Дебнем се като хищници кой кого ще надживее. Не можем да посрещнем децата си като хората, да се порадваме на внуците си. Живеем празен живот, без радости, без топлинка. Дъщеря ми е преподавателка в Англия, изпраща ми пари и с тях преживявам. Купи ми компютър, за да се виждаме по Skype. Пусто ми е. Нямам надежда, нямам истински дом, нямам близки. Сама съм. По-сама не мога да бъда и това ми тежи. Всеки се прибира при някого, а аз съм безмълвна. Цяло чудо е, че не съм забравила да говоря. Чета, чета с дни наред. Ходя на църква всеки ден и се моля. За децата, за душата ми и за него – да му прости Бог глупостта.
Велика

Ех...забравих за кафето...:)

36-годишна жена е майка на 12 деца и баба на 2 внучета

36-годишна жена е майка на 12 деца и баба на 2 внучета


36-годишна жена от ромски произход е майка на 12 деца и баба на 2 внучета
36-годишна жена от ромски произход, която живее в град Пловдив, успя да втрещи българските форумци. В момента тя има 12 деца и 2 внучета. Последните й рожби са тризнаци и са заченати естествено. Майката казва, че вече има 6 момчета и 6 момичета.
За тризнаците лекарите решили, че е най-добре да се появят на бял свят чрез секцио. Те проплакали 7 седмици предсрочно. Бебетата са в кувьоз, тъй като имали проблеми с дишането. Медицинските лица от МБАЛ „Пловдив“ съобщават, че децата вече са със стабилни жизнени функции.
Голямото семейство не живее при нормални обстоятелства – обитава самоделно вдигната барака, в която няма ток и вода. Родилката Донка и мъжът й Асен никога не са работили през живота си. Не са ходили и на училище. И двамата са неграмотни. Живеят на семейни начала, нямат сключен брак.
Донка обяснява, че е родила първата си дъщеря, когато е била на 17 години. Именно тя я дарила с 2 внучета.
Колкото и фрапиращо да звучи, многолюдното семейство живее със 130 лева помощи на месец.
Форумци коментират, че ако ромите продължават да раждат повече от две деца, след по-малко от 4-5 десетилетия българите ще са малцинство в собствената си държава.
/Chudesa.net/

Зад всеки успял мъж стои велика жена...зад всеки пропаднал мъж,виси-цуца,събира трохи от гала/вечери- пропаднала жена...

Какво трябва да знаем, когато купуваме кола

Какво трябва да знаем, когато купуваме кола

Жените се интересуват все повече от техническите характеристики на една кола, отколкото от нейната визия и атрактивност
Тенденцията да се доверяваме единствено на старите коли, притиснати от ограничените си финанси, ни създава проблеми непрекъснато. Не са малко и новите скъпи коли, които забелязваме навън.
Нова кола или втора употреба?
Малко са хората, които плащат за нова кола в брой. В повечето случаи лъскавите возила се продават на лизинг. Това оскъпява крайната цена с около 6 %, предупреждават специалистите. Стойността на новата кола рязко пада след първите няколко години, като обезценяването е с близо 60%.
Старата кола ви спестява много пари, но тук всичко е на късмет. Може да се наложи да дадете луди пари за ремонти и пак няма гаранция, че харчовете по нея ще спрат. Преди да купите кола втора употреба, трябва да я тествате основно в сервиз и то не в случаен. Доверете се на препоръчан монтьор, който ще й обърне сериозно внимание и ще ви посъветва безпристрастно.
Разход гориво и еко-грижа
Малките автомобили горят по-малко, за разлика от мощните возила, които отчитат голям разход на гориво. Те замърсяват въздуха повече и бъркат по-надълбоко и в без това поизтънелия ви джоб. Когато карате колата си в градски условия, тя гори повече. Имайте предвид това, когато избирате кола.
Дизел или бензин
Дизелите горят повече, създават повече шум и са по-мудни. Колите, които са на бензин, ви излизат по-скъпо, но са по-мощни и тихи. Посъветвайте се със специалист по този въпрос. Много важно е с каква цел си купувате кола – за ежедневна употреба, за дълги пътувания извън града или само за градско.
Автоматик или с ръчно предаване
Ръчното предаване е по-безопасно, смятат експертите. Това се дължи на по-надеждните характеристики. Автоматиката оскъпява един автомобил, ремонтът струва повече, но се кара по-лесно. Колите с автоматично предаване имат по-висок разход на гориво, но са по-подходящи за шофиране в рамките на града.

Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. За да останеш млад поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. ..

"Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Хората остаряват като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата. Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. За да останеш млад поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. Поддържай надеждата си млада."

Д-р Л.Ф.Фелън

Логиката на пияницата-- Налей още едно уиски, без лед. Ама само едно, ч-ч-чуваш ли? Само едно… Човекът на бара му сервира. Клиентът изпива уискито на

Логиката на пияния – Хорхе Букай

Един човек влиза в някакъв бар, сяда на бара и поръчва пет чаши уиски.
- Наведнъж? – пита барманът.
- Да, и петте – отговаря клиентът. – Чисто, без лед.
Когато му ги сервират, ги изпива на един дъх.
- Келнер – казва, – налейте ми сегачети ри чаши уиски, без лед.
Докато изпълняват поръчката му, на лицето на клиента започва да се забелязва глуповата усмивка. След като пресушава една след друга четирите чаши, прави опит да се задържи прав и уловен за бара, възкликва:
- Момче! Дай още три уискита. – Засмива се кратко и добавя: – Без лед.
Барманът се подчинява и клиентът бързо изпива и тях.
- Приятел – казва вече на висок глас. – Още две от същото.
Изгълтва ги и се провиква отново към бармана:
- Братко! Ти си ми като брат… – Разсмива се гръмогласно и добавя:
- Налей още едно уиски, без лед. Ама само едно, ч-ч-чуваш ли? Само едно…
Човекът на бара му сервира. Клиентът изпива уискито на един дъх и неспособен да се задържи на краката си, се свлича на пода, очевидно пиян. Лежейки, казва на бармана:
-Моят лекар не иска да ми повярва, но ти си свидетел. Колкото по-малко пия, толкова по-зле ми става
Хорхе Букай – „Из Приказки за размисъл“
/Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни/

ТИ СЕ УСМИХНИ!!! БОГ ВИЖДА!!!БОГ РАЗДАВА, СВОЕТО ПРАВОСЪДИЕ...

Hиĸoгa нe ce извинявaй зa любoвтa cи. И ĸoгaтo oбичaш, нe гo пpaви ĸaтo cтpaxливeц . Oбичaй cъc cъpцeтo cи ... Cъpцeтo нe пpecмятa, ĸoлĸo дaвa, нe бpoи ĸoлĸo имa дa мy вpъщaт, нo нaй-вaжнoтo : нe cъжaлявa... И винaги, винaги- нaмиpaй щacтиe в paздялaтa... Koгaтo няĸoй cи e тpъгнaл oт тeб,или ти от него- тo знaчи иcтинcĸата любов- тeпъpвa пpeдcтoи. Toгaвa… нимa имa пoвoд зa cъжaлeниe,болка и страдания.
ТИ СЕ УСМИХНИ!!! БОГ ВИЖДА!!!БОГ РАЗДАВА, СВОЕТО ПРАВОСЪДИЕ...

Страхуват се...И-то,от собствената си съвест....

Само смелите и искрени хора дръзват да живеят различно,да говорят истината и то право в очите....Другите просто се сливат с тълпата,кокетничат...и не изразяват себе си,защото истината-поражда омраза...Страхуват се...И-то,от собствената си съвест....

Тайната на успеха е...!!!... Да търсиш начин, а не причина...

Неуспехът означава,че имаш причина да започнеш отначало..По по-добър начин...

Неуспехът означава,че имаш причина да започнеш отначало..По по-добър начин...

Не умирай бавно...в агония Живей днес, рискувай днес, действай днес...Не прави зло! Бъди щастлив!

Не умирай бавно...в агония
Живей днес, рискувай днес, действай днес...Не прави зло! Бъди щастлив!

~ Бъдещето пренадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си...

~ Бъдещето пренадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си...
(Елинор Рузвелт)

Община Бургас кани на Джулай

Община Бургас кани на Джулай

Община Бургас кани на Джулай
от iNews.bg |
30.06.2011 19:00
Община Бургас кани на Джулай


Празнично посрещане на първия юлски изгрев, т.нар. Джулай се организира и тази година от община Бургас.

В концерта, който ще е на централния плаж, участие до момента са заявили "Уикеда", "Оги 23", "Поморианс", хип-хоп-изпълнителите "Нокаут", металгрупата "Смолмен". Очаква се потвърждение от още музикални групи и изпълнители.

Празникът ще започне на 30 юни вечерта и ще продължи до изгрев слънце на 1 юли. На плажа ще бъде изградена сцена с професионален звук, осветление и видеостена.

За веселото прекарване и за празничната атмосфера ще бъдат запалени огньове. Шоу ще правят и професионални танцьори с огън, мимове на кокили, както и други артисти.
Място на провеждане: Бургас, централният плаж

Помни: всички мечти могат да станат реалност, ако имаш смелостта да се бориш за тях! Не се страхувай да опиташ! Мисли! Вярвай! Мечтай! Рискувай! Нека

Помни:
всички мечти могат да станат реалност,
ако имаш смелостта да се бориш за тях!
Не се страхувай да опиташ!
Мисли! Вярвай! Мечтай! Рискувай!
Нека всичките ти мечти се сбъднат!

НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ ЧЕСТИТО... Петровден е...

НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ ЧЕСТИТО!!! Петровден е...днес празнуват всички с имената Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца - обикновено се коли "петровско пиле". Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в Рая....

За да успееш в този свят, не е достатъчно само да си глупав -трябва да имаш и добри обноски. Волтер

ЧОВЕК ПОМНИ-АКО ИСКА!!!!НО, ЗАБРАВЯ, АКО МОЖЕ....

ЧОВЕК ПОМНИ-АКО ИСКА!!!!НО, ЗАБРАВЯ, АКО МОЖЕ....

РЕВНОСТТА СИ Е ЗАГУБА НА НЕРВИ! АКО Е РЕШИЛ/А ДА ИЗНЕВЕРИ...ХОДИ ГО СПРИ!

РЕВНОСТТА СИ Е ЗАГУБА НА НЕРВИ...АКО Е РЕШИЛ/А ДА ИЗНЕВЕРИ,ХОДИ ГО СПРИ....

Да опиташ всичко, е да рискуваш да сгрешиш. Но трябва да рискуваме , защото най - големият хазарт в живота е да рискуваш нищото...

от За теб с любов на 28 юни 2011 г. в 15:16

"Да се смееш, е да рискуваш да изглеждаш като глупак.

Да плачеш, е да рискуваш да изглеждаш сантиментален.

Да протегнеш ръка към някого, е да рискуваш да се оплетеш.

Да изразиш чувствата си, е да рискуваш да изразиш себе си.

Да изложиш идеите си, мечтите си пред тълпата, е да рискуваш да изгубиш.

Да обичаш, е да рискуваш да не бъдеш обичан в замяна.

Да живееш, е да рискуваш да умреш.

Да се надяваш, е да рискуваш да загубиш надежда.

Да опиташ всичко, е да рискуваш да сгрешиш.

Но трябва да рискуваме ,

защото най - големият хазарт в живота е да рискуваш нищото!"

Трите най-лесни начини да умреш- без да си "струва"....

Трите най-лесни начини да умреш-без да си "струва"
1. Пуши по цигара всеки ден - ще умреш 10 години по-рано.. 2. Пий алкохол всеки ден - ще умреш 30 години по-рано.. 3.ОБИЧАЙ НЯКОЙ, КОЙТО НЕ ТЕ ОБИЧА - ЩЕ УМИРАШ ВСЕКИ ДЕН..

Земетресение разтърси турския окръг Кютахия

Земетресение разтърси турския окръг Кютахия

от iNews.bg | 28.06.2011 | 08:59
Земетресение разтърси турския окръг Кютахия
sxc.hu
Повече за:

земетресение
Кютахия
Турция

Земетресение от 4,9 степен по Рихтер е разтърсило днес окръг Кютахия, Западна Турция, където миналия месец трима души загинаха при трус с магнитуд 5,9 по Рихтер, съобщи електронното издание на в. "Радикал".

Земетресението е било регистрирано в 00.13 ч. тази нощ на дълбочина 10,4 километра, а епицентърът му е бил в района на град Симав.

По първоначални сведения трусът не е причинил щети извън тези, нанесени от земетресението на 19 май, пише още БТА. Хората обаче напуснали панически домовете си и притеснени се опитвали да се свържат с близките си, а някои от тях плачели, посочва изданието.

Когато ти развалят настроението и ти цапат лицето , вземи ударна доза "ДУХАЙ-СУПАТА"- български -патент...!!!

Когато ти развалят настроението и ти цапат лицето , вземи ударна доза "ДУХАЙ-СУПАТА"- български -патент...!!!

Дим Дуков: Не съм правил секс с нито един депутат от този парламент коментари

Не съм болен от СПИН – всяка година си правя тестове; Андрей Луканов ми предлагаше да стана депутат
Дим Дуков е роден в София. Син е на известния художник Стоян Дуков. Живял е в Сидни, Австралия, до 1989 г., където работел в частен джентълменски клуб. След връщането си в България се вихри като коафьор, открива първия частен микс клуб “Спартакус”. От 1994 г. се труди в манастир, а през 1999 г. става монах. Сега е собственик на два бутикови хотела в центъра на София. За всичко актуално около себе си Дуков споделя искрено и лично в интервю за в. "ШОУ".

- Дим, как сте? Появиха се слухове, че сте фалирал. Как се отразява кризата на хотелиерството?
- Това за фалита е старо, беше преди около две години, някъде излезе в пространството, че съм фалирал, че си продавам хотелите. Факт е, че единият хотел е обявен за продажба, но това не е, защото фалирам, а просто защото искам да си намаля работата. Ние разчитаме основно на чужденци като клиенти. Първото, което хората правят в кризата, е да си отрежат разходите за пътуване. От друга страна, в последната година има доста сериозно пораздвижване. Да ви кажа честно, при нас никога не се е отразявала толкова фатално, както например при хотелите по курортите, по простата причина, че в град като София никога не спира потокът от туристи... Голяма част от постоянните клиенти си ги познаваме, знаем им изискванията, какво обичат да ядат и пият. Предлагаме всички възможни стандартни неща, които могат да си поискат – рент-а-кар, екскурзии, лимузини,

масаж по стаите –

сто неща, за да се чувстват добре.

- Кой от двата хотела продавате?
- Няма голямо значение кой, бих искал да продам единия, безкрайно много ми е работата, не се занимавам само с хотелиерство. Не ми остава време за пътуване, за нищо не ми остава време. Аз не съм лаком човек. Пък и когато човек умре един ден, не го погребват с ремарке пари, които е направил. Първото и най-важно нещо е човек да си гледа здравето и спокойствието, а след това идва изкарването на пари.

- Казвате, че нямате време. С какво друго се занимавате? Да не се връщате към фризьорството или телевизията?
- Не. Върнах се в България от Австралия в края на 1989 г. и оттогава

животът ми винаги е „на педал”,

непрекъснато е някаква страшна динамика. Когато човек почне лека-полека да поостарява, какъвто е моят случай, защото съм вече близо до 50-те, иска малко по-спокойничко да живее и да не си дава чак толкова много зор. Управлявам две неправителствени организации – доста големи и доста сериозни. Едната се занимава с превенция и контрол на ХИВ/СПИН, от 20 г. се занимавам с този проблем. Тук трябва да направя едно уточнение – имаше слухове, че съм вирусоносител и затова се занимавам с този проблем. Не, не съм, слава Богу!

- Всяка година ли се тествате?
- О, и по-често! Работим с една подвижна лаборатория, хората се страхуват да дават кръв и често ми се налага аз самият да давам, за да показвам, че няма нищо страшно. Давам всичко от себе си да възпитаваме поне младото поколение да се опитват да се пазят, да не правят безразборен секс, да бъдат отговорни. Най-рисково поведение е, когато се прави анален секс. Той се прави не само между двама мъже, а много често и между мъж и жена.

Другата ми неправителствена организация се занимава с православно християнство и по-скоро е свързана с възстановяване, реставриране на православни храмове, съхраняване на християнските ценности в България.

- Бяхте известно време монах. Като станете на 50, нали не сте мислил да се върнете към манастира?
- Много неща съм мислил. Човек трябва да се опита да осмисли живота си и да бъде полезен - както в областта на предпазването от болести, така и в съхранението на духовното в нас. Знам какво искам да направя в моя живот, правя това, което искам. Разбирам, че дразня много хора с това.

- Съжалявате ли за нещо? Ако се върнете назад, бихте ли променил нещо?
- Често казано, да. Първото, може би нямаше да си дойда от Австралия - това беше една от големите грешки, но когато се върнах, бях достатъчно наивен, за да повярвам в равния старт и да си мисля, че има такова нещо, че американската мечта може да бъде и българска мечта. Оказа се, че това са мои много смели фантазии. Другото нещо, което може би бих променил, е да направя така нещата, че да не бъда известен, защото известността носи своите плюсове, но и ма и безкрайно много минуси.

- Защо не заминахте пак в чужбина?
- Защото това, за което ви говоря, не го разбрах толкова бързо, трябваше да минат години - едва преди 5-6 г. разбрах колко всичко е било нагласено и всичко е било предварително измислено...

- Т.е. според вас избухването на демокрацията е било сценарий?
- О, да, категорично – от едни чичковци, които са били членове на Политбюро, и едни други, които се наричат ДС. Ако погледнете,

политическата власт до 1989 г. беше много умело трансформирана в икономическа

власт и същите хора, които фактически управляваха политически, в момента управляват икономически държавата. Ако погледнете и всичките богаташи в България кои са... Голяма част от хората, които бяха в сенчестия бизнес, вече не са сред живите. Останаха обаче едни хора, които са много сериозно свързани с органите на Държавна сигурност – те държат и медиите, и индустрията. Просто, както казах, едни чичковци са започнали да си изнасят едни парички, които са били парите на вас, мен, Иван и Драган, да ги пренасят към Виена и след това да почнат да ги връщат тука и всъщност да се легализират тези пари.

- Т.е. вие вярвате в тезата за червените куфарчета?
- О, да! Аз съм абсолютно сигурен. Директно мога да ви разкажа случка. През 1990 г. юни месец бях поканен на една яхта в Слънчев бряг по време на “Златният Орфей”, преди първите демократични избори. На тази яхта беше Саманта Фокс и едни батковци, които аз по онова време не знаех кои са, но впоследствие се запознах доста добре с тях. На тази яхта беше Емил Кюлев, Илия Павлов... Вече съм ги позабравил. Имаше и няколко, които все още са живи, и единият, който навремето е бил офицер от ДС, ми казва: “Дай сега тука да почваме да правим бизнес, ти с тоя австралийски паспорт...”. И аз казвам: “Абе, нека първо да видим какво ще стане на тия избори, че аз съм за демокрацията”. Т.е. тогава ми предлагаха едни неща.

- Какви неща?
- Ами да се включа в големия бизнес в България с тези куфарчета. Но аз отказах, вярвах в някакви други неща. Във времето съм се замислял дали не направих грешка с това, че отказах... Включително съм имал и една среща с покойния вече премиер Андрей Луканов. Тогава съпругата му се правеше в моя салон и той си представяше, че ще ме привлече за депутат на неговата партия. Мисля, че беше още БКП – говорим за първите избори. Аз съм канен на изборите и от страна на БКП, и от страна на СДС едновременно, и тогава отидох да се консултирам с баща ми, който е доста мъдър човек. Той ми каза: “Митко, политиката не е за тебе, политиката е мръсна работа, не се набутвай в шамарите”. А иначе беше много привлекателно да станеш народен представител. И аз бях се подхлъзнал, мислех си, че, влизайки в парламента, мога да дам нещо от себе си, но баща ми ме разубеди и може би беше много прав.

- Откъде се появи афинитетът ви към ГЕРБ? Те каниха ли ви за депутат?
- Да. Аз оттеглих кандидатурата си за изборите през 2009 г. буквално преди да се внесат документите в ЦИК. Бях на избираемо място в 24 МИР. Имаше неуредици с едни документи и за да не рискувам, се оттеглих. Изчезна този документ, с който се отказвам от австралийското си гражданство, щеше да стане много голям скандал и нямаше никакъв смисъл от това.

Бойко Борисов изключително много го харесвам

и считам, че той си върши много добре работата. За мен той е един от малкото читави хора, който подходи към властта със сила и мъжество, без да мисли, както всички други премиери до този момент са мислили, какво ще стане, когато свърши мандатът. Тези непопулярни мерки, които трябваше да бъдат стартирани още преди 20 г., бяха стартирани реално от Борисов. Това, което прави този кабинет, никой досега не го е направил. Затова ги подкрепям. Харесването и любовта към една политическа сила се изразява на последващи избори.

- Борисов е мъжкар, но има ли в българската политика хора с нестандартна сексуална ориентация? Мой познат казваше, че гейовизмът е природа, а педерастлъкът е характер...
- Когато говорим за нестандартна сексуална ориентация, не можем да говорим само за политиката, ще изходя от общото, за да минем в частното. Има едни изследвания, които са правени в световен мащаб, и в България, които казват, че хората с нестандартна сексуална ориентация са между 6 и 12%. В България е правено такова изследване през 2007 г., което показва, че тези хора са някъде между 8,2 - 8,3%. Това изследване не е правено от мен или от вас, а от сериозен производител на предпазни средства. В същото изследване се казва, че в България над 30% от хората имат поне веднъж опит за сексуален контакт със същия пол. Ако приемем, че населението ни е 7,5 млн. души, то тогава тези 8,2 - 8,3% излизат около 600 000 човека с нестандартна ориентация. А при 240, колкото са в парламента, прави поне 21 човека. Все пак това са народни избраници - т.е. тази пропорция, която я има в национален мащаб, трябва да я има и в парламента. Тъй като аз не съм правил секс с нито един от депутатите в настоящия парламент, не мога да кажа колко са вътре в Народното събрание, а нямам и желание. Абсолютно съм съгласен с мнението, че разликата между гей и педераст е много голяма – едното е поведение. Трябва да ви кажа, че

има безкрайно много педерасти, които са хетеросексуални.

Педерасти като начин на мислене, на поведение.

- Ако в българския парламент има 21 депутати с нестандартна сексуална ориентация, защо никой не знае?
- Защото все още това се счита за нещо много лошо. Ние имаме много години път да извървим, за да стигнем положението, което е в една Англия, Франция или Германия. Кметовете на Берлин и на Париж са изявени представители, които съвсем откровено излизат и казват: Ето, това е моят съпруг, приятел, аз живея с него, но в края на краищата вие ме избирате заради моите качества за кмет. В английския кабинет има двама или трима министри, които са заявили по категоричен начин, че те си живеят със съпрузи или приятели от собствения пол. Това се е случвало и в американския сенат, като знаете, че Америка е една доста пуританска държава. Ние имаме един много дълъг път да извървим, за да може някой да излезе и да си признае преди избори и да каже – ето, аз съм еди-какъв си.

- В България като че ли се залита в другата крайност – парадиране със съпруги и деца? Явно хората така го разбират – да си мъжкар, да си по традиционния модел?
- Нека да бъдат така. Наскоро на един политик му се роди дете, друг пък се ожени и направи една пищна сватба, но това е просто защото идват избори. За мен голяма част от тези действия, на които бяхме свидетели последните 2-3 месеца, са чист пиар.

- Казвал сте, че раздялата на Сергей Станишев и Румен Петков, когато единият беше премиер, а другият министър, е била „съмнителна” и имате подозрения, че вътрешният министър е държал премиера с някакви компромати на база сексуална ориентация. Какво имате предвид?
- Аз малко съм ги позабравил нещата, честно казано, но доста дълго време се нищеха едни скандали, и премиерът си траеше в много голяма част от нещата. И ако трябва да бъдем чистосърдечни, за някои от скандалите просто трябваше да махне Румен Петков, но той не го махна по простата причина, че поне според мен Петков е имал нещо, което... А и той е бил вътрешен министър, обикновено такъв човек знае повечко неща...

- А защо мислите, че компроматът срещу Станишев е на сексуална основа?
- Имаше някакви снимки с един негов съпартиец, с когото са били в много близки отношения, бяха на някаква яхта, доколкото си спомням. С някакъв евродепутат май беше... Имам ясна визия, много ясен спомен от това, което видях публикувано в пресата.

- Има ли гей лоби в България?
- В този контекст, в който винаги ми е задаван този въпрос, не мисля, че има гей лоби.

- Представители на тази група имат ли достъп до определен властови ресурс примерно?
- Така или иначе го има – този достъп до властовия ресурс го има, имат го всички малцинствени групи - имат го и ромите, и евреите, и хомосексуалните хора.

- Какво е отношението ви към църквата сега? Наскоро бяхте доста критичен към един от митрополитите.
- Трябва да се направи едно много точно разграничаване. От дете съм вярващ православен християнин и мисля, че и така ще си умра. Има голяма разлика между вярата, която всеки един от нас носи в себе си, и управлението на тази т.нар. богочовешка институция, каквато е църквата. Неведнъж съм казвал, че управлението на църквата трябва да бъде в ръцете на едни високоморални хора, които да не се ръководят само от принципа „Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво говоря”. В този ред на мисли мисля, че много се забави във времето въпросът с излизането на досиетата на висшия клир. Важно ми е като православен християнин да разбера кой от тези митрополити, които в момента управляват църквата, воглаве с патриарха, кой от тях е сътрудничил на ДС, кой от тях е продал вярата си. Това е изключително важен въпрос.

Аз не искам да съдя никого, но ми се вижда изключително неразумно да говориш пред паството си за смиреност, благост и кротост и, излизайки от храма, да се качиш на три беемвета за 300 000 евро, да носиш часовник за 30 или 50 000 евро.

Всички знаят, когато говорим за пловдивския случай, че това са подаръци от един местен васал. Няма нищо лошо да излезеш и да кажеш – братя и сестри, ето, има едни благодарни бизнесмени, които ми подариха тези три бронирани коли, а часовникът ми е подарък от еди-кой си. Хората се възмущават от тези скъпи вещи, защото си мислят, че те са купени с техните пари, които те са дали в църквата. А то не е така.

- Само митрополит Николай ли е такъв случай?
- Той може би е най-изявеният случай. Той е от любимците на Дядо Максим, един човек, който успява да постигне нещата, които си поставя като цел, сега в момента единственият му много голям проблем е на кой Господ да се моли, че патриарх Максим да живее още 8 г.

- За да може той да стане патриарх ли?
- Ами да, защото трябва да стане на 50 г. Не знам дали ще стане патриарх. Нека си е жив и здрав Дядо Максим, но мисля, че Пловдивският митрополит съвсем сигурно сутрин, обед и вечер пали свещ за здравето на патриарха.

Средната възраст на другите митрополити е около 80 г. Йерархическата структура на БПЦ е така измислена, че има 12-13 човека, воглаве с патриарха, които реално движат всичките неща. За съжаление голяма част от тях живеят още някъде в 1960 г., нямат реална представа какво се случва около тях, живеят в изолиран свят. Проблемът е, че ние не сме сигурни в душевната хигиена на тези хора, които управляват БПЦ от една страна, то на базата на това беше и разколът навремето между Синода на Дядо Пимен и Синода на Дядо Максим. За никого не е тайна, че изборът на Максим за патриарх е абсолютно нелегитимен през 1971 г. 90% от бюлетините за избора му са написани с един и същ почерк и има също така едно решение на Политбюро на БКП, което възлага да се съдейства Ловчанският митрополит да стане патриарх...

Само да попитам, извинявайте, ама на 97 г. какви решения можеш да вземаш ти? Уставът му дава възможност да се оттегли приживе и да отиде на покой, като единствена разлика е, че няма да се титулува като Негово светейшество, а като Негово Блаженство. Той трябва да има шофьор, кола, да го настанят в един хубав манастир, да му готвят, да му сервират, да му отсервират. Единственото нещо е той да си гледа последните дни от живота или колкото му е писано да живее. Тази година прави 40 лета на патриаршеския престол. Е, ако не ти стигат да управляваш тази църква...! Няма нищо лошо да се оттеглиш. Да е жив и здрав човекът, колкото Господ му е дал да си живее, но това, което аз виждам по телевизията, е едни хора, които го пренасят оттук там. Извинявайте, но това дори леко тъжно изглежда – да те мъкнат като кукла. Какъв е смисълът?

http://www.blitz.bg/news/article/111749Едно интервю на Мария КОСТОВА

Не е тази обич, като всички други ...Мойта е уникална-вечна

Не е тази обич, като всички други ...Мойта е уникална-вечна...

Можем да простим всичко на любимият човек .....

Можем да простим всичко на любимият човек – друг е въпросът дали след това ще ни остане любим…

ОБИЧТА ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА НА ТОЗИ, КОЙТО Я РАЗДАВА....РАЗДАВАЙТЕ ЛЮБОВ-ТЯ Е ОТ СЪРЦЕТО...

ВЕЗНИТЕ НА ТЕМИДА СА ЗА РЕМОНТ Понеделник, 27 Юни 2011

ВЕЗНИТЕ НА ТЕМИДА СА ЗА РЕМОНТ
Понеделник, 27 Юни 2011

Многократно се доказа през годините, че превръзката върху очите на родната Темида е напълно излишна. Тя много често сама ги затваря и раздава правосъдие слепешката. Вместо превръзка по-добре е най-после да є дадат касов апарат като на всеки субект у нас, който борави с пари. Това обаче едва ли ще стане скоро, защото никой не ще да издава касови бележки за получени подкупи. Най-много грижи обаче ни създават везните на Темида, когато трябва безпристрастно да отмерват кой е прав, кой е крив и кой колко е съгрешил. Примерите за това са повече от звездите на небето.

Сводникът Иван Дамбов - Дамбовеца от с. Катунци, бе изправен пред Районния съд в Сандански за това, че насилствено е карал да проституират непълнолетните Е. С. и Е. Б. Затова той бе осъден да лежи в затвора две години и половина. Дотук е добре.

Валентин Евтимов от Благоевград пък огладнял и понеже нямал пари, откраднал кренвирши, салам и две тенджери манджа от Станцията по метрология и стандартизация в града. И затова получи от Благоевградския районен съд присъда от 2 години затвор. Ефективно. Защото В. Евтимов има вече предишна присъда - за изнасилване. Затова сега, в условията на рецидив, новата му - втора присъда, автоматично става ефективна и го вкарва в килията. Да речем, че и дотук e добре. Обаче нека видим още една, аналогична присъда: Софийският апелативен съд прати в затвора за също 2 години, но и 10 месеца отгоре, 35-годишната перничанка Мариета Маринова. Интересното в случая е, че М. Маринова не обжалва своята присъда - нещо изключително рядко срещано. Обратно - тя побърза веднага да влезе в затвора. Не, тази жена не е осъдена за откраднати кренвирши. Тя е убила детето си. В банята.

За убийството на новородената є дъщеря Окръжен съд - Перник наказва Мариета с 12 години затвор. Софийският апелативен съд обаче я намалява: от 12 на 2 години. С мотив: "майката не е била адекватна", поради "следродилна депресия". Тук трябва задължително да обясним, че тази "жестока" присъда на апелативния съд си има своите основания: убийството на своята дъщеричка Мариета е извършила в условията на рецидив. Само година преди това - през 2007-а, М. Маринова пак ражда момиченце. И пак го оставя да умре. В банята. Тогава тя е осъдена на ... пробация. Все пак и тази "жестока" присъда е разбираема - и тогава родилката е била в "следродилна депресия". А и защо да се прилага законът с цялата му строгост? Та това все още е едва нейното първо убийство. Виж, когато убитите деца вече стават две, присъдата веднага рязко скача - от пробация на цели 2 години затвор!

Везните на Темида обаче повече от всякога плачат за ремонт, след като вината на сводник, както и на изнасилвач, откраднал храна, е изравнена с вината на майка, убила двете си бебета в две поредни години.

Кой е по-неадекватен в случая - "депресираната майка" или Темида?
Източник: Стършел

А ти къде беше, когато всичко около мен се разпадаше....

Въображението-по силно от познанието...

Логиката ще ви изведе от А до Б. Въображението ще ви изведе където си пожелаете! - Алберт Айнщайн

Може да се правим на непознати, но знаеш че не сме...

Може да се правим на непознати, но знаеш че не сме...Знаеш,че един спрямо друг сме незаменими и единствени....

Не се предавай...изгубена битка...не е изгубена война... Чудеса, стават всеки ден!!!

Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си...
Обещавай само онова...което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал...
Не се предавай...изгубена битка...не е изгубена война...
Чудеса, стават всеки ден!!!

Всъщност-Любовта прави живота значим и смислен ....Тя създава семейство-тя създава поколение-тя създава бизнес,тя създава и гради планове,мечти...тя е

...някой казват,че любовта кара живота да се движи напред...Всъщност-Любовта прави живота значим и смислен ....Тя създава семейство-тя създава поколение-тя създава бизнес,тя създава и гради планове,мечти...тя е и радостта и болката...тя е оня пъзел,който никога не се нарежда изцяло...и винаги започваме с интерес и се поизморяваме на моменти...

Аз имам.... Аз имам вяра, тая надежда и нося любов! Аз имам време - глава не свеждам и с трепет посрещам изгрева нов! Миналото съм загърбила, с нас

Аз имам....

Аз имам вяра,
тая надежда
и нося любов!

Аз имам време -
глава не свеждам
и с трепет посрещам изгрева нов!

Миналото съм загърбила,
с настоящето се боря,
а бъдещето с мечти съм закърпила
и за тяхната реалност се моля!

Галина Кръстева

Недоизречено "Обичам те" потъва в нищото на мрака. Илюзиите рухват бавно в прегръдките на самотата. Кръстовищата дремят пусти, минава четири без двайс

Недоизречено "Обичам те"
потъва в нищото на мрака.
Илюзиите рухват бавно
в прегръдките на самотата.
Кръстовищата дремят пусти,
минава четири без двайсет.
Изпитвам смес от странни чувства
(глупаво-сантиментални).
Оглеждам се в море от думи
и ми се иска да заплача...
Как имам нуждата да вярвам,
че нещичко за някой знача.
Как имам нужда от посока-
към себе си да се завърна,
да знам,че някой в мрака чака
на любовта му да отвърна.
Едно изречено "Обичам те"
по вятъра на Някой пращам,
преди да се разсъни разумът,
а чувствата ми да угаснат.

Бисерна

Бряг, море, звезди, слънце, изгрев без мъгли, Мъж, легло и топлина, и до него - Тя,

Бряг, море, звезди,
слънце, изгрев без мъгли,
Мъж, легло и топлина,
и до него - Тя,
поглед нежен и милувка,
трепет от открадната целувка,
допир - кожа кадифе,
страст и мирис на кафе,
ключ, кола и път незнаен,
телефон и спомен траен

http://www.sharebg.org/view/2763-Bryag_more_zvezdi_slantse.html

Повече не ми е нужно да се боя от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техни

Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича aвтентичност.

Когато обикнах себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това признание.

Когато обикнах себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това зрялост.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това увереност в себе си.

Когато обикнах себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това простота.

Когато обикнах себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това позиция на здравословния егоизъм. Сега го наричам любов към самия себе си.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е скромност.

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това реализация.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка мъдрост на сърцето.

Повече не ми е нужно да се боя от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам, че това е животът!

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.

текстът е дело на Ким МакМилън, Когато обикнах себе си достатъчно. но най-често се среща из нета като речта на Чарли Чаплин за неговия 70 рожден ден.