Опита се да ме отрови, но отрови само душата ми…

Животът се изниза неусетно. Така и не разбрах кога станах на 59 г. Изгледах три деца, изучих ги, направих ги добри и борбени личности. Ако не беше църквата, сама не знам дали щях да съм жива. Имала съм да патя. Нося си кръста от друг живот, в който явно много съм съгрешила. Децата ми избягаха в други градове, а едната ми дъщеря дори избяга и по-далече – отиде в Англия. Искаха да отидат по-далеч от баща си. Разбирам ги, но сърцето ми страда и ги мисли всеки ден. Понякога имам чувството, че всичко е нереално. Живея с мъжа ми в един апартамент, всеки в неговата си стая, не си говорим от години. Не сме разведени с разведените, не сме и семейство със семейните. Нямам право на щастие. Не и в този живот. Не мога дори да си сготвя, не ползвам хладилника и кухнята. Той се опита да ме отрови, въпреки че никой не вярва. Сложи ми нещо в яденето и почти не се отрових. За мой късмет живея до Окръжна болница и веднага реагирах, след като започнах да повръщам. Още тогава трябваше да се разведа, но не би. Цял живот съм била хулена, мразена, бита и обиждана от мъж, който мисли, че е винаги е прав. Подари златните ми бижута на любовницата си, а инсценира, че са ги откраднали. Даваше си парите по нея и децата си, а забравяше за своите. Аз съм учителка и заплата ми винаги е била малка. Преподавах на умствено изостанали деца. Живеехме бедно, но в центъра на Варна. Около нас все богаташи – с коли, с възможности, а ние винаги с неплатени сметки. Заради този апартамент съм тук, няма да му го оставя. Дебнем се като хищници кой кого ще надживее. Не можем да посрещнем децата си като хората, да се порадваме на внуците си. Живеем празен живот, без радости, без топлинка. Дъщеря ми е преподавателка в Англия, изпраща ми пари и с тях преживявам. Купи ми компютър, за да се виждаме по Skype. Пусто ми е. Нямам надежда, нямам истински дом, нямам близки. Сама съм. По-сама не мога да бъда и това ми тежи. Всеки се прибира при някого, а аз съм безмълвна. Цяло чудо е, че не съм забравила да говоря. Чета, чета с дни наред. Ходя на църква всеки ден и се моля. За децата, за душата ми и за него – да му прости Бог глупостта.
Велика