"Превързах пак сърцето. И... забравих.
А устните ми болката напука.
Но никому поклони не направих,
не се проврях през ничия пролука.
Не се бичувах - никого не хапах.
Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
Сред кал да си! Но да не бъдеш кален !
Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не пазех недискретни компромати,
не давах във замяна на услуги.
Не се обръщах. И не съжалявам.
Едно лице и име имам само.
Нормално - като всички - остарявам.
Сърцето - в рани. Но пък е голямо.
Накъсан на късове стотици,
превързвам рани, но не ги отварям.
Сърца не се създават по матрици.
Дори и свои грешки не повтарям.
Запомнени - сърцата не умират.
А такта им единствен, уникален ........
себеподобните сърца намират....."
Няма коментари:
Публикуване на коментар