Имахме някога много години,
много мечти и безкрай на море.
Беше ни чувството бяло и синьо
чайка, която не може да спре.
Помниш ли, шепнех те с моите устни.
Вятърът бягаше с вик на дете.
Ронеше пясък по плажове пусти
чайка, която в следите чете.
Нека да помним, преди да изтлеем,
колко светини животът реди.
Залез в морето. Копнеж да живеем.
Чайка. И нежност под тихи звезди!
Ясен Ведрин-Дела Раи
Няма коментари:
Публикуване на коментар