понеделник, 18 юли 2011 г.

Нямам какво да ти предложа повече, така че - моля те - не ми се сърди изчезна ли случайно от живота ти. Това е просто защото болиш.


А си ми толкова скъп...
Опитах се да бъда безусловна,
да те обичам за това, което си.
Без нищичко да искам във замяна,
благодарна ти за всеки миг.
Опитах се да търся и поуката.
Онази, която казват че съпътства
трудности, тъги, нещастия.
Не я намерих. Сигурно съм сляпа.
Надявах се. Обичах. И се молех.
Търпение добавях след това,
но все по-трудно ставаше
да вървя напред със целия товар.
Опитвах се. Успявах. Уж за миг.
Връщах се после в началото,
а времето си лети ли, лети
и никога никой не чака.

Нямам какво да ти предложа повече,
така че - моля те - не ми се сърди
изчезна ли случайно от живота ти.
Това е просто защото болиш.


18.07.11
Публикувано от Millita /Гола.Само по думи/

Няма коментари:

Публикуване на коментар