Трябва някъде място да има за двама ни. Все едно е къде и каква е цената. Отведи ме оттук. С чиста съвест продавам душата си....

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само с поглед ме издърпай
нанякъде.
Скрий ме в шумните улици
на града милионен
или в моите спомени,
или в нашите спомени.
Отведи ме оттук.
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща.
Навън под звездите.
В едно нощно такси.
На ръба на вселената.
На ръба на сълзата,
избликнала в мене.
Отведи ме оттук.
Под втрещените погледи,
под усмивките зейнали -
иронични и строги,
под просъскани думи
за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук.
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си,
в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход.
В телефонна кабина.
Отведи ме оттук.
Отведи ме, за Бога,
по дяволите.
Трябва някъде място
да има за двама ни.
Все едно е къде
и каква е цената.
Отведи ме оттук.
С чиста съвест
продавам душата си.
/Маргарита Петкова/